БОТЕВ Пловдив - Официален сайт

Стадион "Христо Ботев"

Първото клубно игрище на СК "Ботевъ" е построено след решение на Общината, която с протокол № 59/20.10.1925 г. дава 36 декара в кв. Ухото и право на строеж на футболно игрище с прилежащ парк за нуждите на жълто-черното дружество. Дотогава отборът тренирал на поляните до Тютюневата фабрика, на "Пепинерата" (Сточна гара), "Гладно поле" или в "Мараша". Официалните мачове се провеждали на парк-игрище "Свети Августин", което е било много модерно за времето си – със съблекални, официална ложа и трибуни. Няма сведения клубът да е плащал наем за ползване на стадиона, който бил стопанисван от Френския колеж и според католическата догма теренът се разполагал в ориентир "изток-запад".

Отреденото през 1925 г. място за игрище на "Ботев" Пловдив се намирало точно където е днешният стадион "Тодор Диев" в  квартал "Кичук Париж". Преди да се изгради терена, то било запуснато и занемарено кътче зад работилниците на Централна гара, цялото покрито с храсти и камънаци. Необходимите средства за строежа се осигуряват от организирана благотворителна томбола и от дарения на клубни членове. Парк-игрище "Ботевъ" е готово през 1926 година и на 23 май се играе първата официална среща. По-късно теренът е ограден с каменна ограда, изграден е спортен павилион, лекоатлетическа писта, официална трибуна с клубни помещения и спортни площадки. През 1934 година СК "Ботевъ" се сдобива с нотариален акт за собственост на земята.

В периода 1926-1947 година "жълто-черните" играят 6 международни срещи на това игрище.  Съперници са отборите на "Адмира" от Виена (1:7),  "Кешкемет" от Будапеща (3:2 и 2:4),  "Бешикташ" от Цариград (0:0),  "Бохемианс" от Прага (1:3) и "вундертима" на "Аустрия" Виена (сензационна победа с 5:4).  През този период "Ботев" Пловдив се налага като най-силния и най-популярен клуб в града.      

През 1949 г. стадиончето в "Кичук Париж" е административно прехвърлено за стопанисване от дружество "Динамо" (сегашния "Спартак"), след решение на градската управа.

В периода 1949-1961 година "Ботев" Пловдив ползва за тренировки и мачове стадиона на БДЖ (на старото Асеновградско шосе), а също и игрището на "Шипка" (намирало се точно до сегашния надлез "Родопи") в "Кичук Париж". Впоследствие тимът се установява трайно на градския стадион в "Мараша".

От 1961 клубът домува на адрес "Източен" 10.

Рекордна посещаемост - на 27 февруари 1963 г. - 40 000 зрители  на мач от турнира за Купата на националните купи "Ботев" Пловдив - "Атлетико" Мадрид (1:1).

Рекордът за първенство - с "Левски" София (0:1) през 1966 г.  – 37 000 зрители. Поради безредици преди срещата и нахлуване на публиката на терена,  клубът е задължен от футболната федерация впоследствие да играе дерби мачовете си на градския стадион ("Голямата къща").

Ст. "Христо Ботев" е домакинствал на финал за Националната купа през 2000 г.  (Левски София – Нефтохимик 2:0).                                                                                                                                       
През 1993 година, при управлението на президента Данов, "Колежа" претърпява съществен ремонт.  Съблекалнята за гостуващите отбори е преместена в източния край на стадиона.  Прокопан е тунел, между "Сектор Север" и "Трибуна Изток", свързващ гостите с терена, намален е капацитетът на седящите места.

През 1995 година  е поставено електрическо осветление, т.нар. "лампите на брокерите",  останали от реконструкцията на тенис-комплекс "СТАД" .

През лятото на 2008 година е направен частичен ремонт и козметично строителство на ст. "Христо Ботев". Съблекалнята на гостите отново е върната под ложите на Централната трибуна, а на "Трибуна Изток" се ремонтира стъпаловидния насип, стеснен е капацитета за зрители и са добавени нови предпазни огради.

През януари 2010 година, спортен комплекс "Христо Ботев" в Пловдив окончателно е деактуван от активите на Министерството на отбраната, като по този начин се изпълява решение на Общинския съвет от 1993 година.

На 17 април 2010 година официално е подписан приемно-предавателен протокол между Министерство на отбраната и Община Пловдив. Парафирането се провежда в тържествена обстановка на самото игреще на стадиона пред погледите на близо 2000 привърженици. На церемонията присъстват още министър-председателя на Републиката, министъра на отбраната, министъра на спорта, областният управител и кмета на Пловдив. Градът влиза отново във владение на целия спортен комплекс, а символичният ключ на обекта е връчен на ботевистката публика.

На 29 август 2010 година официално е подписан протокол от кмета на Община Пловдив, с който ФК "Ботев" влиза във владение на стадион "Христо Ботев".

Първият стадион

Една от належащите нужди на клуба беше да обзаведе свое собствено спортно игрище, съзнавайки, че без него провеждането на спорта не може да се извършва правилно, за да се постигне гонимата цел "в здраво тяло - здрав дух". Управителният съвет на СК "Ботев", избран през 1924г. взима решение за създаване на собствено клубно игрище. От основаването си футболният отбор тренираше на ливадите в квартал "Марата", а играеше мачовете си на различни места - плацовете на 9-ти пехотен полк, 21-ви пехотен полк, артилерийските казарми, поляните на "Гладно поле" и единственото тогава що-годе пригодено игрище "Колежа".
Със създаването на Тракийската спортна федерация, организирането и провеждането на мачове от първенството на Пловдив и Държавното първенство на България нуждата от хубаво собствено футболно игрище стана още по-остра.
Пловдивската община въз основа на протокол №59/20 от ноември 1925 година отпуска 36 декара общинско място в квартал "Ухото", разрешавайки да го превърнем в игрище и парк. Мястото, което беше дадено бе покрито с блато и трънаци, с дълбоки ями, в които колите от очистителния отдел при общината хвърляха всичката смет, събирана от града и миризмата от него беше нетърпима. Не пречи това - казваха вдъхновените тогава членове на клуба - от тази воня ще стане китно игрище, на което при хигиенични условия да се провежда спортът. Но всичко само с добри пожелания не се постига, а трябват средства за изпълнението им. Е, добре, клубът нямаше средства, тогава? Няма да държим това място да разнася зловредна миризма из покрайнините на града и се решава: мобилизация на всички клубни членове с кирки и лопати, със собствен труд да изградим основите на игрището. Кервани от биволски коли и конски каруци возеха пръст за затрупване на блатата и ямите. После с тях беше докарана сгур за дренаж на терена. Доста труд се вложи от най-възрастните до най-малките членове на клуба, обаче се видя, че резултатът не ще бъде задоволителен, нужни са технически познания и уреди, с които клубът не разполагаше. Да скръстим ръце беше и срамно, и позорно. Трябваше да се търсят необходимите средства и да го дадем за изработка на специалист-предприемач. Средствата - предварително да потърсим чрез разиграване на една предметна томбола. Първата томбола на клуба доби пълен успех благодарение на енергичното съдействие на всички клубни членове и след няколко дни предприемачът започна работа. След многогодишен упорит труд на членовете на клуба игрището е готово през месец май 1926 година. Първата официална среща на новото игрище се игра на 23 май 1926 година.
По-късно игрището, залесено с тревен терен бе оградено с каменна ограда, изградени са спортен павилион, лекоатлетическа писта, официална трибуна с клубни помещения и детски спортни площадки. През 1934г. клубът се снабдява и с нотариален акт за собственост на игрището. С него се слага край на многогодишните тревоги, че мястото, по един проект от 1918г., може да бъде отчуждено за изграждане на жп депо към гара Пловдив.
Послеслов: През 1949 г. съгласно решение на градското физкултурно ръководство на Пловдив игрището е предадено за ползване от дружество ,Динамо" (по-късно "Спартак"). От 25 юли 1967г. със създаването на ДФС "Тракия" игрището отново е собственост на клуба. През 1982 г. след като от АФД "Тракия" се отделя и възстановява дружество "Спартак" игрището отново преминава във владение на дружество "Спартак".